„Честно казано, не бях доволен от класическите банки, които всички познават. Те са прашни и тромави. Vivid е модерна, дигитална, бърза, невероятно бърза. Затова започнах с нея и затова останах.“
Henoch Förster, основател и главен изпълнителен директор, Bolzplatzkind
Таванът над апартамента на майка му в Хамбург още мирише на дърво. Henoch Förster се връща тук от време на време, както правят основателите, когато искат да си спомнят откъде е започнал бизнесът. Преди десет години, между десетки кашони, наредени по пет и шест един върху друг, той опаковаше тениски на ръка и ги носеше пеша на петстотин метра до пощата. Марката се казваше Bolzplatzkind и почти никой не беше чувал за нея. Днес около седемдесет клиенти в Германия са си татуирали логото завинаги, а марката продава футболно градско облекло от малък офис в центъра на Хамбург.
Десет години по-късно марката е по-голяма от основателя си и именно това, казва Förster, е целта.
Име, написано в един дъждовен неделен ден в Бамберг
Henoch Förster трябваше да учи. Вместо това, в един дъждовен неделен следобед в университетска стая в Бамберг, Бавария, той пишеше текст за Bolzplatz, онези неравни, оградени игрища, на които израстват германските деца футболисти. Думата Bolzplatzkind, „дете на Bolzplatz“, се роди от този текст. Той я въведе в Google, за да провери дали някой я е използвал. Никой не я беше използвал. Публикува текста във Facebook. На хората им хареса. Нямаше продукт, нямаше лого, нямаше магазин. Само една дума и една история.
Отне му около година и половина да стигне от „това би била добра дума“ до „това трябва да е на тениска“. Той пусна Bolzplatzkind на 1 септември 2015 г., като уебсайтът и всичките му социални канали тръгнаха в един и същи ден. Както сам разказва, дотогава е търсил: първо започнато и прекъснато следване, после професионално обучение, после второ следване. Bolzplatzkind беше моментът, в който търсенето спря.
„Да превърнеш хобито си в професия е най-хубавото чувство, което можеш да изпиташ. Всички ние, футболистите, мечтаехме да станем професионалисти. Повечето от нас не успяха. И аз не успях. Но днес мога да кажа, че изкарвам прехраната си с футбол. Това е мечта.“
Henoch Förster, основател и главен изпълнителен директор, Bolzplatzkind
Логото, което никой не е проектирал нарочно
Логото на Bolzplatzkind е толкова просто, че повечето хора предполагат, че е замислено така от първия ден. Не е. Първоначалната идея на Förster беше думата да е на три реда, Bolz / Platz / Kind, като корица на книга. Тогавашната му приятелка му каза, че не работи. Той я послуша.
После дойде дъждът в Берлин. Хванат от 20-минутен порой в един двор, той се скри в най-близкия магазин, магазин за очила, за да го изчака. Продавачката, студентка по изкуство и дизайн, изслуша идеята му за марката и посочи очевидното, което той не беше видял: вертикалните черти на B и D вече бяха две стативи. „Използвай чертите от външната страна на B и D“, предложи тя. „Издърпай ги нагоре (това са стативите), после сложи напречната греда отгоре. Ето ти врата.“
Той се прибра, спа лошо („истински кошмари с лога, без шега“) и го нарисува на следващата сутрин. Точката след думата остана, тя вече беше част от логотипа. Сега тя има двойна роля: топка, която минава покрай вратата. Förster най-много харесва точно това.
„Трима от сто души мислят, че пише ‚Bolzplatzkino‘ и че това е киноекран. Те, моля, няма да ми бъдат клиенти. Футболистът веднага разпознава вратата и топката, която в случая минава покрай нея. Защото Bolzplatzkind не винаги е съвършен. Животът не винаги е съвършен.“
Henoch Förster, основател и главен изпълнителен директор, Bolzplatzkind
Градско облекло, а не спортно, и разликата е важна
Изкушаващо е да наречеш Bolzplatzkind футболна марка и да спреш дотук. Förster ще те поправи. Дрехите не са за терена. Те са градско облекло за останалата част от седмицата, онази част от живота, в която искаш да влезеш в кафене и тихо да покажеш що за човек си. „Става дума да покажеш извън терена, в ежедневието: аз съм футболист, аз съм от игрището. Аз съм определен тип характер и искам да го изразя.“
Клиентът е постоянен и конкретен: някой, който е израснал на квартално игрище, който знае какво е да играеш в дъжда или калта и който носи определен Understatement в начина, по който се облича. Най-продаваните цветове са черно, бяло и сиво. Bolzplatzkind продава и цветни модели, но основните неща се продават повече от всичко останало, всеки сезон, което Förster приема като доста ясно послание кой е неговата аудитория.
Материалите са важни за него. Честна търговия, където е възможно. Органичен памук, където доставчикът го предлага. Рециклиран полиестер, където не го предлага. По собствените му думи той не е идеологически настроен по въпроса (няма да откаже да предлага нещо, което не се произвежда в органичен вариант), но изборът е съзнателен. „Това е важно за мен, откакто основах марката през 2015 г.“, казва той. „То е част от философията и характера на марката.“
Как всъщност се изгражда марка: от другите хора
Някои основатели говорят за общността като за маркетингов канал. Förster говори за нея като за онова, което изобщо е изградило марката. „Не можеш да изградиш марка сам. Хората казват ‚уау, ти си измислил това‘. Добре. Но този, който наистина развива марката, е общността. Без общността марката не съществува, няма стойност.“
Публикува всеки ден, вече десет години, и изгради първата си аудитория, като споделяше снимки на клиенти в момент, когато никой друг не го правеше. „Нямаше значение дали снимката е пикселизирана. Исках да дам сцена на тези хора: да бъдат видени като Bolzplatzkind.“ Първоначалният подем дойде от общността, която празнуваше самата себе си, а марката беше обективът.
„Това още ми се струва нереално. Когато някой ми изпрати снимка и каже ‚татуирах си логото ти‘, почти се чувствам виновен. Все едно, какво си направил? Сега съм ти длъжник.“
Henoch Förster, основател и главен изпълнителен директор, Bolzplatzkind
Два крайъгълни камъка му показаха, че марката е влязла в масовата култура. Първият беше телефон, пълен със скрийншоти от приятели, след като Daniel Aminati облече една от тениските му в предаването TAFF по ProSieben. „Ей, марката ти е по Pro7.“ Поръчките дойдоха същата вечер. Вторият беше моментът, в който видя Marco Reus, тогава изгряваща звезда на BVB и национал на Германия, с тениска на Bolzplatzkind. „Трябваше да седна. Насълзих се малко. Аз съм човек, който върви от цел към цел, рядко спирам да празнувам. Но това беше момент, в който си помислих: да, тук си постигнал нещо.“
Най-ясният знак е това, което някои клиенти са направили с кожата си. Около седемдесет души са си татуирали логото на Bolzplatzkind завинаги. „Това още ми се струва нереално. Когато някой ми изпрати снимка и каже ‚татуирах си логото ти‘, почти се чувствам виновен. Все едно, какво си направил? Сега съм ти длъжник.“ В дните, когато работата в социалните мрежи изглеждаше непоносима (а имаше такива дни, около четвъртата година, когато сериозно обмисляше да се откаже), именно тези клиенти бяха причината да не го направи.
Произход: без значение. Резултати: всичко.
Ако Bolzplatzkind има верую, Förster го казва с едно изречение: „Произходът няма значение, езикът няма значение, значение имат резултатите.“ Той има предвид това и географски, и социално. Игрището, въображаемите линии около него, беше мястото, където проблемите на света спираха. „Нямаше значение откъде идва някой. Дали идваш от строителна площадка, или от банка: на футболното игрище всички са равни. Става дума за твоите резултати.“
Пренесен към управлението на бизнес, урокът е същият. „Самочувствието, смелостта и издръжливостта са необходими за предприемачеството, не просто полезни, а необходими. Трябва ти усет за пазара и за хората. После ти трябва смелост, защото провалът е възможен от първия ден, особено ако си публичен в социалните мрежи. А после ще има бури (в буквалния смисъл на думата, включително медийни бури), през които трябва да минеш и да продължиш да вярваш в себе си.“
Когато мотивацията свърши, казва Förster, единственото, което запълва празнината, е дисциплината, същата дисциплина, която го караше да се връща на игрището на следващия ден и на по-следващия, за да научи още един трик.
„Дисциплината е невероятно важна, дори на игрището, колкото и безгрижно да звучи това. Трябва да се връщаш отново и отново, за да ставаш по-добър и да се учиш. Това се пренася едно към едно в предприемачеството. Ще има моменти, в които нямаш мотивация. Тогава ти трябва дисциплина. Продължаваш. Вярваш в себе си. Това е пътят.“
Henoch Förster, основател и главен изпълнителен директор, Bolzplatzkind
Финтех от пощенската кутия
Историята за това как Bolzplatzkind премести бизнес сметката си във Vivid, по думите на Förster, е „истински ход от 90-те“. В пощата му пристигна истинско писмо: хартия, плик, всичко. Той го отвори, очаквайки реклама, и видя оферта за бонус от 100 € при регистрация. „Ще взема сто евро, ще ми свършат работа“, помисли си той. Малко след това откри сметката от телефона си.
Това, което го задържа, беше продуктът. „Приложението е модерно, дигитално, бързо, невероятно бързо. Имаш чувството, че Vivid вече знае от екран на екран накъде отиваш. Има ясна подредба. Това е важно за мен: искам всичко да е просто и безпроблемно. Vivid го прави и затова започнах и затова останах.“
Засега той използва само бизнес сметката. Все още не е разгледал счетоводството или данъчната декларация, но е отворен да започне да ги използва. Ако един ден Bolzplatzkind отвори физически магазин, казва той, може да си представи да използва и POS решението на Vivid. Какво подобрение иска? „Лично аз нямам предложения за приложението Vivid, защото наистина съм доволен от него.“
„Честно казано, не бях доволен от класическите банки, които всички познават. Те са прашни и тромави. Vivid е бърза, безпроблемна, модерна. Затова съм там.“
Henoch Förster, основател и главен изпълнителен директор, Bolzplatzkind
Контрастът, който го убеди, ще разпознае всеки, който е опитвал да прави бизнес с традиционна банка. „Честно казано, не бях особено доволен от класическите банки, които всички познават. Те са прашни. Тромави са. Аз искам бързо, безпроблемно, модерно. Харесвам млади, свежи компании, които вървят в крак с времето, а не такива, които са заседнали в 90-те. Маркетингът с писма е изключение, той беше добър.“
Ползата в ежедневието е конкретна. Bolzplatzkind понякога прави светкавични разпродажби директно в Instagram, извън основния магазин. „Изпращам на клиента своя IBAN, той превежда сумата и парите бързо пристигат в сметката във Vivid. Така мога да изпратя пратката още същия ден. Това помага на магазина.“ За марка, която прави светкавични разпродажби в Instagram в събота следобед, скоростта, с която пристигат парите, е разликата между изпращане днес и изпращане в понеделник.
Обратно към корените
Горе, на тавана на майка му, кашоните вече ги няма. Bolzplatzkind има свой офис, свой склад, свой екип. Но Förster се връща тук, когато иска да си спомни. „Изненадан съм колко място има, защото тогава беше пълно. Просто пълно с кашони, десетки. Пробивах си път, опаковах пратките и ги носех на петстотин метра до пощата. Някои бяха наредени по десет един върху друг и понякога падаха. Да се върнеш тук е невероятно. Още усещам миризмата. Спомените изплуват. Настръхвам.“
Десет години от една дума в дъждовна неделя до лого, което хората слагат върху кожата си. Топката все още минава покрай вратата. Нарочно.
